Георги Пирински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Пирински
български политик

Роден

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Политика
Професияикономист
ПартияБСП, Партия на европейските социалисти
Народно събрание
54-ти Председател на Народното събрание2005 – 2009
Европейски парламент
Евродепутат2014 – 2019
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС   
Семейство
БащаГеорги Пирински Старши
СъпругаКлавдия Илиева Кашева

Подпис
Уебсайтhttp://pirinski.eu
Георги Пирински в Общомедия

Георги Георгиев Пирински е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), а след 1990 г. от Българската социалистическа партия (БСП). Народен представител в VII велико народно събрание (1990 – 1991 г.), XXXVI народно събрание (1991 – 1994 г.), XXXVII народно събрание (1994 – 1997 г.), XXXVIII народно събрание (1997 – 2001 г.) и XXXIX народно събрание (2001 – 2005 година).[1] Председател на XL народно събрание (2005 – 2009 г.) и заместник-председател на XLI народно събрание (2009 – 2013 година).[2][3] В периода 2014 – 2019 г. е евродепутат.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пирински е роден в Ню Йорк в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист Георги Пирински Старши и Полина Пиринска, словенска еврейка, която до 1970-те години е преподавател по американска литература в Софийския университет. Семейството му е експулсирано от Съединените щати през 1953 г.

Завършва средно образование през 1966 г. в 114-а гимназия с преподаване на английски език – София. Роденият в Ню Йорк младеж запазва американското си гражданство до 1974 г. и поради това не отбива военна служба в БНА. През 1972 г. Пирински завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. В периода 1972 – 1974 г. е научно-технически сътрудник в Института по международни отношения и социалистическа интеграция. От 1974 г. е служител в Министерството на външната търговия, като постепенно се издига в йерархията и през 1989 е първи заместник министър. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния Централен комитет.

Смятан за близък до Андрей Луканов, Георги Пирински заема важни постове в БСП и нейните правителства след 10 ноември 1989 г. Той е заместник-председател на БСП (1990 – 1996), вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Андрей Луканов, външен министър в правителството на Жан Виденов. В навечерието на тежката политическа и икономическа криза, довела до падането на правителството на Виденов, Пирински демонстративно напуска кабинета. През 1996 г. БСП прави опит да издигне кандидатурата му за президент с кандидат за вицепрезидент Иван Маразов, но ЦИК отказва да даде регистрация на двойката с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“.

Георги Пирински произнася през 2012 г. реч, възхваляваща делото на Георги Димитров и програмата на Отечествения фронт.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Георги Пирински е женен за Клавдия Илиева Кашева, дъщеря на генерал Илия Кашев – дългогодишен началник на Управление „Безопасност и охрана“ (УБО) (днес НСО) в Държавна сигурност.[5] Семейството има две деца.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В края на 2006 г., след среща с европейския комисар по данъчните и митническите въпроси Ласло Ковач, Пирински се обявява за хармонизиране на данъчното облагане в рамките на Европейския съюз, което според икономиста Красен Станчев би намалило възможностите на източноевропейските страни да привличат инвеститори с по-нисък данък върху печалбата.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профил на народния представител Георги Пирински в сайта на 39-ото народно събрание // www.parliament.bg. Посетен на 2021-12-27. (на български)
  2. Профил на народния представител Георги Пирински в сайта на 40-ото народно събрание // www.parliament.bg. Посетен на 2021-12-27. (на български)
  3. Профил на народния представител Георги Пирински в сайта на 41-вото народно събрание // www.parliament.bg. Посетен на 2021-12-27. (на български)
  4. Евродепутат Георги Пирински // www.europarl.europa.eu. Посетен на 2021-12-27. (на български)
  5. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 214.
  6. Станчев, Красен. Пирински за данъчното поведение на България в ЕС // Преглед на стопанската политика. Институт за пазарна икономика, 2006. Архивиран от оригинала на 2007-01-23. Посетен на 2007-01-23.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]