Големият наш актьор Георги Георгиев – Гец си отиде от този свят на 2 септември 1996 г. след инсулт, който получи на сцената на Старозагорския театър. Умира месец, преди да навърши 70.
Роден е през 1926 г. в село Разпоповци, днес квартал на “болярското” градче Елена. От 1953-та до 1991 г. играе в Народния театър. В киното изиграва неповторими образи в култови филми като “А бяхме млади”, “Осмият”, “Зарево над Драва”, “Селянинът с колелото”, “Матриархат” и други. Една от най-ярките му филмови роли е Йордан в “Селянинът с колелото”, за която бе отличен с награда от филмовите фестивали във Варна и Москва.
Репортер на “БЛИЦ” разговаря с единия от синовете на покойния актьор – Иван Георгиев, който е режисьор и продуцент, доцент по кино- и телевизионна режисура в НБУ и съсобственик на филмово студио “Синемак”. Следва своя баща на снимачната площадка от 4-годишен.

- Кога разбрахте, че баща ти е получил инсулт?
- Той страдаше от високо кръвно, но работеше активно въпреки годините си. Всъщност умря месец, преди да навърши 70. След пенсионирането си от Народния работеше с Пътуващия театър. Преди инсулта не се чувстваше добре и майка ми сякаш предчувстваше какво ще се случи. Спирахме го да не тръгва. Трябваше да играе в постановката “Хотел “Плаза” в Стара Загора. “Хората, вика, са си купили билети – не може да не отида!” По време на представлението му става лошо. Започва да залита на сцената, да забравя реплики. Партньорката му на сцената – Таня Масалитинова, забелязва това. Цялата трупа се покланя на сцената, когато той рухва безпомощен зад кулисите. Закарват го в местната болница. И там всъщност прекарва фатални 3 дни, след които вече го докарахме в София, но беше късно. В Стара Загора нямаха дори скенер, за да разберат, че положението му е критично. Буквално 15 минути след пристигането ни в ИСУЛ го сложиха на операционната маса, за да отстранят хематома. Но за съжаление беше късно – изобщо не дойде в съзнание, преди да умре.

- В едно интервю казваш за баща си: “Беше наивен човек...”. В какво се изразяваше наивността на този голям български актьор?
- Ами, по-точно е може би да кажа “простодушен”. Имаше детска душа. Беше лесна жертва например на всякакъв вид майстори. Нямаше майстор, който да не го излъже. Но той не изпитваше чувство за мъст, а се надсмиваше на собствената си наивност и обичаше да разказва такива истории, в които е бил излъган. Като дете приемаше всичко, което му казват, за чиста монета. Напълно беззащитен пред лъжата и подлостта на хората. Расъл е в голяма бедност и това явно се е отразило на характера му. Като малък става бранник заради дрехите. Семейството му е било толкова бедно, че майка му пребоядисала бранническата униформа и той продължил да я носи и след 9 септември 1944 г. /смях – б.а/.

- Интервюирала съм много хора от света на театъра и киното и нито един не казва нищо лошо за баща ти. Това е рядък феномен в тия среди...
- Вероятно точно заради този детски наивитет в него никой не можа да го намрази. Как да намразиш такъв човек, който си разправя работите като дете и се хвърля в ролите си всеотдайно?! Колко пъти го стреляха, газиха, давиха – той никога не е ползвал каскадьор. Рискуваше си живота на снимачната площадка. Аз съм бил свидетел. Искаше всичко да направи сам. В “На всеки километър” скочи с шаячни дрехи в Дунав през ноември.

Плуваше в ледените води и вече изнемогваше,
а моторницата не идва. Едва го спаси една друга лодка. В “А бяхме млади” заряд му къса вени, в “Осмият” гилза му разкъса зеницата на окото. А в “Зарево на Драва” направо го спукаха от бой. Тя е много смешна история. Режисьорът Зако Хеския “наредил” истински побой, за да станело естествено на екрана. Е, получи се доста “естествено” насиняване – целият беше в хематоми и рани. Имаше кървави парцали по устата.

- Сърдеше ли се после?
- Не, смееше се. Въпреки че го бяха смлели от бой.

- Вярно ли е, че три пъти е късан в тогавашното Държавно висше театрално училище /ДВТУ/?
- Да, влиза чак на третия път – в класа на проф. Филипов. Има две версии за “късането” му на приемните изпити. Едната е, че не е бил добре подготвен, а другата – че е нямал бележка от ОФ. Не съм много сигурен, ама втората ми изглежда по-правдоподобна.

- Кога за пръв път го изписват на екрана като Гец?
- Във филма на Въло Радев “Най-дългата нощ”. Въло казал: “Има няколко актьори с името Георги Георгиев. За да си единствен, ще те пиша Гец!” Той самият се шегуваше, че зад това се крие “Георги, еленски циганин”. /смях – б.а./. Баща ми е родом от Елена, от една махала наблизо – Разпоповци. За съжаление навремето се наложи да продадем родната му къща. Бяхме затруднени с парите, а трябваше някой да се грижи за дядо ми, който се разболя.
Веднъж отишъл Тодор Живков в Елена и казал: “Вие тук, в Елена, сте забравени от Бога и от Партията. Ще ви построим завод и железопътна линия!” И така построиха Завода за стъкло - мъкнат пясък от ма...ната си, нямат работници – насилена работа, ама да има завод! В крайна сметка не се случи нищо друго, освен че унищожиха Разпоповци – отбиха реката и я превърнаха в блато. Баща ми боледуваше от всичко това. Но след години пак поиска да си купим някакво място, за да си построим малка къщичка там – теглеше го родният край. От общината обаче не му разрешиха. Това страшно го обиди и оттогава ходеше в Разпоповци само от време-на време - да се види с двама-трима приятели. Огорчен си отиде от доста неща.

- Сигурно имаш предвид и уволнението от Народния театър?
- То беше голям удар за него. Преживя го дълбоко. Даже не искаше да минава покрай Народния. След пенсионирането си се превърна в пътуващ актьор. Най-трогателните ми спомени за баща ми са как си сгъваше дрехите замислен и потегляше с куфара на път. Не винаги в добро здраве, правеше това някак си примирено, но болката му беше голяма!

- А как прие промяната в политическия ни живот след 10 ноември 1989 г.?
- Първоначално му хареса, че ще има промяна. Веднага някои го поканиха да влезе в СДС, да ходи по митинги. Той обаче каза: ”Не може, аз съм бил член на БКП! Колкото и безобразия да са се случвали, и колкото и аз да съм се лъгал, не мога сега да съм бил от едната страна и да отида от другата. По-достойно е да се оттегля!”. И не участваше в политическия живот. Имаше атаки и от двете страни - и от червената, и от синята. От БСП например искаха да го издигнат за депутат – отказа. Те още по социалистическо време му предлагаха да стане председател на Съюза на артистите. И той им беше отговорил: ”Вижте сега, разбирам, че съм препоръчан. С други думи, гласувано ми е доверие, ама това ми е чуждо - аз не мога да бъда администратор. Хич не ме бива за ръководител. Вие, вика, се заблуждавате – аз мога само да ги изиграя!”

- Казват, че за всичко се е съветвал с майка ти?
- Така е. Повечето режисьори даже се обръщаха първо към нея, за да получат разрешение за ролята. /смях – б.а./ Казваха:

“Да чуем първо какво ще каже Цена!”

Двамата с баща ми работеха върху образите заедно. Правеха им психологически портрет. Невероятна симбиоза имаше между тях.

- Знам за брат ти Данаил, че се развива много добре в Америка като композитор и оркестрант. И баща ти му беше гостувал– хареса ли му САЩ?
- Никак. Брат ми беше уредил всичко, за да заминат двамата с майка ми и да прекарат добре. Но на баща ми не му хареса - Америка му се видя чужда. Той замина в депресия. Там обаче има една много смешна случка с него. Брат ми ги завел в древна гора с хилядолетни секвои. Майка ми, баща ми и една група приятели на брат ми. И там предложили на баща ми да изпълни нещо. Каква била изненадата на американските туристи да видят следната сценка – група прехласнати слушатели гледат как един смешен човек нещо ръкомаха и говори на някакъв неразбираем език. Сигурно е изглеждало доста смешно отстрани.

Едно интервю на Еми Мариянска